От Автора

Предговор

Тази книга представлява споделяне. Споделяне на това, което научих и открих, така, както го чувствам и разбирам. Споделяне на едно изследване, което започна с първия случай на обсесивно-компулсивно разстройство в практиката ми, когато, признавам, не знаех с какво се захващам. И може би така беше по-добре, защото нямаше да срещна очарованието на неизвестното. Нямах и идея, че ще пиша книга. Писането дойде по-късно, като импулс да споделя откритото. Стимулите за това бяха два. Първо, работата с това разстройство е истинско предизвикателство, което не всички терапевти поемат (особено с тежките случаи), и второ, бях изумен и объркан в началото от многопосочността и разнообразието от термини, становища и подходи в достъпната литература. По-късно си дадох сметка, че моето търсене беше опит да въведа някакъв порядък за себе си, за да бъда ефективен в работата. И до ден днешен не спирам да откривам нови и нови детайли по темата.

Имах възможност да се срещна с множество случаи, различни по тежест и разнообразие на симптомите, и с времето започнах да добивам все по-широка представа за причините и механизмите за възникване на разстройството, за проявленията му, взаимовръзките между тях и терапията. Не по-малко важно беше осъзнаването на мащабите на проблема в личен план за засегнатия и за социалната му значимост – в семейството, на работното място и в обществото. В хода на това проучване прозрях, че всичко е дълбоко свързано с невидими нишки и откритието на една ме води към следващата, в очарователно изследователско приключение из една болна terra incognita. То откри много интересни за мен теми и ме обогати. Не смятам, че съм го завършил. Тази книга е поредната, а не последна стъпка от него.

Ако досега, в практиката ми, това пътешествие бе насочено навътре към опознаване дълбините на заболяването, то с книгата се обръщам навън, към засегнатите и близките им, в опит на достъпен език да споделя разбраното. В популяризирането на резултатите от терапевтичната си практика намирам огромен смисъл. Той дойде от наученото за болестта и за страдащите от нея. Тези хора имат нужда от разбиране, опора и вяра, че: „Не съм сам...“, „Има излекували се...“.

Според мен има надежда и смятам заболяването за лечимо.... .